Огънят отвътре

Учителят прекарал една нощ със своите ученици и им казал да запалят огън, за да поседят и да си поговорят. „Пътят на духовното развитие прилича на огъня, който гори пред нас — казал той. — Човекът, който иска да го разпали, ще трябва да си има работа с неприятния дим, който затруднява дишането му и предизвиква сълзи в очите му. Така се събужда неговата вяра. Въпреки това, щом огънят се разпали, димът изчезва и пламъкът осветява всичко наоколо, осигурявайки топлина и уют“. „А какво от това, ако някой друг разпали огъня за него? — попитал един от учениците. — И ако някой друг ни помогне да избегнем дима?“ „Ако някой постъпи така, той е лъжеучител. Учителят е способен да запали огън, където си поиска, или да го загаси всеки път, когато поиска да го стори. И понеже той не е научил никого как се разпалва огъня, вероятно ще остави всички в тъмнина“.

Паулу Коелю, "Мактуб"

...

Това лято ми донесе едно прозрение, което, разбира се, не претендира за универсалност. Около месец, два след като се прибрах в България, след повече от месец престой в Лондон, разбрах какво ми е липсвало на Острова освен близките, разбира се. Отговора беше прост защото не идваше от ума - в нашата земя има повече от елемента Огън. Това разбрах на връщане от устието на р.Ропотамо, преминавайки по най-високата дюна в страната, наблюдавайки блаженно залязващото слънце. Мисля, че човек след като се роди на определено място и живее там през годините на своето израстване неговите тяло, ум, психика се оформят съобразно енергията на даденото място. Т.е. ако човек отиде на място с друг спектър от енергии обикновено е съпътстван от усещането за непълнота и някакъв дискомфорт. Разбира се това може да бъде обяснено с носталгията, липсата на близките, приятелите, несигурността на новото място, но според мен има и нещо друго и то е непривичния спектър на енергията на новото място. Великобритания е богата на елемента Вода. Усещането е съответно влажно, хладно... Италия въпреки географската си ширина не предизвика у мен усещането за същия спектър на енергиите като в България. Там, разбира се, има много повече Огън от Англия, но в България той сякаш е "по-червен", по-наситен и повече. Усещането ми е, че е малко повече от балансираното - съвсем малко, като за подправка.