Дом... това е думата, която ми навяват чувствата, спомняйки си за Балкана. Дом... жив дом. Домът, сътворен за нас и ние за него. Всичко като част от цялото. Свързани с невидимите нишки живеем и сме част от мрежата, по която тече енергията, наречена Живот. Човек се чувства жизнен, бродейки сред дивото, защото дивото това е изначалното. Бидейки част от този изначален замисъл там той се променя, връща се на пътя. Умът му се избистря и успокоява, градските му грижи избледняват, загубвайки своята "важност" и живота в града започва да изглежда като сън, бленуване... Фокуса се измества върху много по "прозаични" наглед грижи като храна, вода, почивка. Изострените сетива не пропускат вече песента на птиците, движението сред тревите, полъха на вятъра, носещ мириса на това, което Е. Човек тогава се изпълва с удоволствие - удоволствието от дишането на живия въздух, приемането на живата вода и благодарност за честта да бъде част от това безкрайно многообразие в проявленията на силата наречена Живот. Поглъщайки жадно от Извора човек се чувства жив - буквално и цялостно. Пълен, сигурен, спокоен... като у Дома.
0 коментара:
Публикуване на коментар