04 януари, 2008

Мъглата

Мъглата....
е невиждано красива...
Обгръща ни в прегръдката си бяла

и като риза на невеста,

във мъниста цяла,

додето погледът ни стига

всичко е покрила...



Мъглата....

истинска и жива ни докосва

танцува покрай нас

със танц на самодива.

Очите ни, челата ни, ръцете ни

целува,

душите ни пречиства и сълзите

скрива.

Мъглата е... невеста - самодива

Мъглата...тя е приказно красива...


Дима Тюлева

***

В планината хладна секват всички грижи
Сърцето - мисли разпилени не гнетят
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло -
аз съм лодка по вълните.

Хан-Шан

***

Отвред - мъгла.
Долавям стъпки.
Кой ли е това?

Башо

1 коментара:

Анонимен каза...

Мистичното очарование на планината е предадено с голяма любов и майсторство.
В сърцето ми запазих незабравимо усещане за вечна красота и истина.

обич и благодарност,
Валентин Петров